 Марио Шуманов е на 29 г. от София. Ето неговата история:
"През 2001 г. пострадах, по точно получих хематом след падане от 2 м и получих пареза на долните крайници. Имам 2 операции, първата беше в Пирогов, а втората в Александровска болница. Даваха ми надежда до 1 г, че ще имам подобрение, но така минаваха годините и никакви резултати. Правя рехабилитация и опитах лечение със стволови клетки на два пъти Александовска болница, от екипът на проф. Бусарски, но без успех, не почувствах никакво подобрение . |
|
Продължава...
|
|
 Ива беше диагностицирана с предлевкемично заболяване още като студентка на пълна стипендия в Харвард. Миналата година състоянието и се влоши и се наложи спешна костно-мозъчна трансплантация в Dana-Farber Cancer Institute в Бостън.
След петмесечно търсене на подходящ донор в цялата Световна Дарителска Банка се намери само един такъв: 23-годишен мъж от Италия, който предпочете да остане анонимен. |
|
Продължава...
|
|
 Владимир Славейков Колев е на 38 год. от гр. Добрич. Заболяването му е остра левкимия (ОМЛ) и за да живее има нужда от трансплантация на костен мозък. Необходимата сума за трансплантацията е непосилна за семейството му.
Ето писмото което ни е изпратила съпругата му: |
|
Продължава...
|
|
 Иван Кирев Иванов е от гр. Стара Загора.
Преди години го покосява гломерулонефрит. От юни месец 2008 г. Иван е включен в системата на хемодиализно лечение при МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” – гр. Стара Загора. Процедурите се извършват три пъти седмично – по 4 часа. В момента състоянието му е такова, че единственият шанс да продължи да живее е бъбречна трансплантация. Сумата, която е необходима за тази операция е непосилна за него. |
|
Продължава...
|
|
 Недка Иванова Колева се нуждае от бъбречна трансплантация. Ето писмото на майка и:
"Обръщам се към вас с болка и тревога, като майка на Недка Иванова Колева - тридесет и три годишна от с. Дълго поле област Пловдивска.
За съжаление тя страда от тежко заболяване за което се налага трансплантация на бъбрек в чужбина. За целта са необходими около 40 000 евро, които са непосилни за семейството ни. |
|
Продължава...
|
|
 Карамфилка Василева Смилянова e на 53 години от с. Юнаците обл. Пазарджик.От ранна детска възраст страда от бъбречно заболяване. На 18 години е опериран десния бъбрек. През месец май 2002 година по повод бъбречна криза се установява проблем в левия бъбрек. Лекувана е многократно в различни болници в страната. Поради напредване на бъбречната недостатъчност на 20.12.2003г. е включена на хемодиализно лечение, което продължава и до момента - три пъти седмично по 4 часа.
|
|
Продължава...
|
|
 Христо Милчев Христозов е роден на 17.08.1980г. Ето неговата история така както я е написал той.
"Всичко вървеше добре до пролетта на 2005г., когато постъпих за лечение и скоро стана ясно, че бъбреците ми са увредени и докрая на годината състоянието ми се влоши.Стана ясно, че нещата са необратими за мен и, че е въпрос на време да бъда включен на хемодиализа.
В началото на 2006г. това стана и аз бях включен в системата на хемодиализно лечение към болница МБАЛ „Св.Иван Рилски” гр.Елхово. |
|
Продължава...
|
|
 Това е Николай Костадинов, на 39 г. от Бургас. Той има нужда от трансплантация на бъбрек. Направена е връзка с клиника в Русия. Необходимо е да се попълни формуляр от лекуващия лекар в хемодиализното отделение на ЕМБАЛ Бургас и да се изпрати в клиниката. След като прегледат документите ще изпратят и оферта. Ориентировъчната сума за операцията е около 35 000 евро и още не малка сума за престоя в болницата.
Ето писмото, което ни изпрати Николай. |
|
Продължава...
|
|
 Събо Данчев е на 27 години от гр. Стамболийски.
На 22.07.2001г. при скок в р.Въча си удря главата в дъното, крайниците му се обездвижват и не може да изплува самостоятелно, след което го вадят от водата и транспортират до дежурна хирургия в гр. Пловдив. Там му прават рентгенови снимки и се установява, че са му счупени С-5 и С-6 прешелени и има нараняване на гръбначния стълб. |
|
Продължава...
|
|
 Живко Боев е на 29 години от град Провадия.Преди 3 години вследствие тежка катастрофа Живко получава травма на гръдния кош и гръбначния мозък и от тогава е парализиран в инвалидна количка.Той е един страхотен неуморен и борбен човек опитващ се по всякакъв начин да превъзмогне травмата не само физически а и емоционално.
От месец юли 2006г. Живко е на лечение в частна клиника "Невровита' Москва, в която е необходимо посещение през 3 месеца годишно. |
|
Продължава...
|
|
 Йоанна Станиславова Йосифова е на 33г., от гр. Левски. Преди седем години, след тежка автомобилна катастрофа, тя получава травма на гръбначния мозък, вследствие на която е парализирана и в момента се придвижва с инвалидна количка.
От месец август 2004г. Йоанна се лекува в частна клиника в Москва, като я посещава три пъти годишно. Лечението се състои в присаждане на стволови клетки. След осмото посещение в клиниката, през март тази година, тя започва самостоятелно да прави по няколко крачки.
Пътуванията до Москва и досегашните курсове на лечение са стрували на семейството на Йоанна 60 000 щатски долара, събрани чрез кредит от 50 000 лева и помощ от добри хора.
|
|
Продължава...
|
|
 Мария е на 34 години, от Берковица. Ето писмото на майка и.
Имам дъщеря Мария Георгиева Георгиева, болна от бъбречна недостатъчност 4-та степен и вече от две години е на хемодиализа. Включена е в програмата за трансплантация на бъбрек. Мъжът ми е починал, а аз съм пенсионерка с 85 лв пенсия. За тези две години във връзка с лечението на дъщеря ми дължа пари на много хора и фирми. В момента се опитвам да събера пари и за бъбречна трансплантация. Надявам се, че ще отворите сърцето си за моята дъщеря, която е на 34 години и ще ни помогнете в този труден за нас момент. |
|
Продължава...
|
|
|
 Казвам се Румяна Георгиева, на 25 години съм. От 7 години съм на хемодиализа 3 пъти седмично. От същото време съм типизирана тук в България под номер 2176.
От коледа 2003 година съм изпратила всички необходими документи в Санкт Петербург, но до момента нямам резултат. През 2004-2005 година получих писма от клиниката, които ми даваха големи надежди, но и до днес покана не съм получила. При разговори с доктори от клиниката обяснението е, че имали административен проблем, нали вече сме били в Европейския съюз и там да молим за помощ.
|
|
Продължава...
|
|
|
 Казвам се Деян и страдам от тежко бъбречно заболяване. Три пъти седмично ходя на хемодиализа по 4 часа. Животът ми зависи от техниката в отделението по Хемодиализа в гр.Плевен.
Искам да живея, да работя и да имам семейство като всеки млад човек, но не мога ! Моят живот изтича в болницата ! Моля помогнете ми !
|
|
Продължава...
|
|
|
 Казвам се Стоян Лазаров Грамов. На 22 години съм. Уча в Технически Университет София - филиал Пловдив. Поради заболяване от хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) бях принуден да прекъсна следването си. В момента съм на хемодиализа, която се провежда с честота три пъти седмично по 4:30часа. Нуждая се от бъбречна трансплантация в чужбина, но нямам необходимите средства за нея. Нужна ми е Вашата помощ, затова се обръщам към всички, които имат желание и възможност да ми помогнат да се преборя с болестта и продължа образованието си. За целта Ви посочвам банковите сметки, на които можете да изпратите Вашата помощ.
|
|
Продължава...
|
|
|
 Борислав Цветанов Цеков е от Пещера. Ще ви разкажем неговата история със собствените му думи като цитираме писмото му до Радослав Гайдарски от 23.08.2007г ( на писмото все още няма отговор):
ДО ПРОФ. РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ
МИНИСТЪР НА МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВОПАЗВАНЕТО
|
|
Продължава...
|
|
|
 Светомир Панайотов Янаров е на 30 години, родом от гр.Севлиево, България. Страда от бъбречно заболяване, открито през 1994г. в много ранен стадий. От 3години обаче състоянието му се влошава до толкова, че лекуващите го лекари решават да го включат в системата за хемодиализно лечение при Университетска болница "Царица Йоанна", гр.София. Процедурите се извършват 3 пъти седмично, в последствие се налагат редица други медикаментозни лечения, които произтичат от самата хемодиализа.
Eдинственният начин да бъде осигурен на Светомир нормален начин на живот е да му бъде извършена бъбречна трансплантация в чужбина. Сумата за тази операция е непосилна за семейството на Светомир. Самия той, за да се лекува се принуждава да дойде да живее в София, а междувременно държавата му отпуска социална помощ в размера на 103,35 лв.
|
|
Продължава...
|
|
|
 Казвам се Йордан на 20 години. Преди 19 години и 5 месеца, когато родителите ми ме завеждат на контролен преглед, лекарите виждат че съм блед и не изглеждам добре с червени бузи и жизнерадостен, както едно нормално бебе на 7 месеца. След направените ми кръвни изследвания лекарите установяват, че страдам от тежка вродена анемия Таласемия майор.
От тогава до ден днешен ми се правят ежемесечни кръвопреливания, независимо от рисковете които носи всяко от тях (HIV, Хепатит и др. заболявания). В резултат на кръвопреливанията в организмът ми се натрупват железни съединения, които се отлагат във всички органи и ги увреждат необратимо. За да се отстранят част от тези съединения приемам медикамента Десферал, който се прилага подкожно със специална помпичка в продължение на 12 часа всеки ден.
|
|
Продължава...
|
|
 Здравейте!
Казвам се Райна Методиева Маджарова. Родена съм на 14.07.1987 г. в гр. София. Една от родените, година след Чернобилската авария. Имам по-големи сестра и брат.
Защо се обръщам към вас за помощ?
След раждането ми, още в родилното отделение на АГ болницата, щом ме видяла, на майка ми й направило впечатление, че очите ми са необичайно големи - за новородено, леко мътни и с изключително големи, почти колкото ириса, зеници.
Информирала наблюдаващите ме педиатри за наблюдението си и те назначили консултация с детски очен лекар от МА. Той веднага определил и диагностицирал състоянието на очите ми - вродена глаукома(Glaucoma congenital). |
|
Продължава...
|
|
 Роси е на 23 години, от София. За да живее нормално като всеки млад човек тя се нуждае от бъбречна трансплантация. Чакането за такава операция в България продължава години и затова семейството търси начини това да стане час по-скоро, но за трансплантация в чужбина са необходими и много средства. Оферта вече има - остава да се събере сумата. Открит е и DMS-номер за дарения чрез SMS.
Нина - майката на Роси - е неуморна в усилията си да спаси живота на детето си. Обикаля фирми, редакции на вестници и списания, участва в телевизионни предавания по темата и какво ли още не. Нина вярва, че усилията й няма да са напразни. Тя вече е срещнала толкова добри хора, които са помогнали на едно непознато дете. Нина знае, че с още мъничко помощ Роси ще получи своя шанс за живот. |
|
Продължава...
|
|
Обикновено по Коледа ставаме добри и човечни. Отделяме някой лев за благотворителност. Включваме се в различните благотворителни кампании. Помагаме на хора в беда. Успокояваме гузната си съвест. До следващата Коледа...
